Ани Стајкова Иванова

 

ЗА  ВИНОТО

 

 

Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени.

И много вино ще се лее сред вечерните механи.

„Жени и вино! Но защо ли това неизмеримо благо –

кой и защо тук на земята за нас жестоко забрани!?“

Омар Хайям

 

Не е забрана виното, не е

на тържествата, баловете пищни.

То сладък елексир е векове.

Забраните – фалшиви и излишни.

 

Не е забрана сладостният плод.

Да вкусваме с любов жарта среднощна.

Родени сме веднъж. В един живот

ще пием виното блажено и разкошно.

 

Ще пием жаждата, страстта да утолим

със елексира сочен на лозата.

В една любов – вулкани – ще горим,

със допир тръпен, нежност непозната.

 

Ще пием с чаши пълни във ръка

тръпчиво вино с парещите устни.

Че любовта в сърцата е една река

и всяка капка е живот изкусен.

 

Не е забрана виното, не е

и любовта „греховна“ глупост е нелепа.

Блажена святост. Пир от векове

е виното с любов в сакрална шепа.

 

 

 

 

О ВИНУ

 

 

Обмањују нас: у рају ће бити небеско лепих жена.

И пуно вина ће се пити у вечерњим механама.

„Жене и вино! А због чега је то благо неизмерно –

неко и зашто на земљи нама жестоко забранио!“

Омар Хајјам

 

Није вино забрањено! Није!

на свечаностима, баловима, се испија.

Вековима еликсир је чаровни.

Што душе разгаљује, опија.

 

Није грех наћи се у раљама чаробног напитка.

Да ноћу осетимо чари љубавног ужитка.

Једном се рађа, једном се живи, ето,

пијмо вино блажено и свето.

 

Жеђи и страсти да утолимо наше,

еликсиром сочним што нам лоза дарива.

Вулканску љубав распаљивати,

нежношћу се самосвојном додиривати.

 

Пуним чашама у рукама, пијмо

вино одлежало са уснама ужареним.

Са љубављу у срцима као река расута

и свака је кап живот отргнут.

 

Није грех да се вино испија, није!

И љубав „греховна“ глупост је неразумна.

Блажена светост. Светковина од векова,

је вино из љубави на сакралном длану.

 

 

Препев са бугарског језика:

Денко Рангелов

 

 

Ани Стаjкова – Иванова

Пловдив

Р  България