Веселинка Стојковић

 

Вишње, вишње беле

 

Вишње су цветале

А ти си стајао под бехаром,

Као уснуо,

И певушио:

– Вишње,

Вишње беле,

Од бехара свога

Мојој драгој

Хаљину сашијте…

 

Када сам ти се придружила,

Када сам и ја запевала,

Сунце је било у твојим очима,

Буктало је:

– Вишње,

Вишње беле,

Од бехара свога

Моме драгом

Кошуљу исткајте…

 

Онда смо се узели за руке

Па потрчали,

Трчали смо кроз вишњик,

Занесени:

– Вишње,

Вишње беле,

Бехарајте, веселе,

Бехарајте…

 

Не знам само

Зашто се не сећам

Да ли су вишње цветале,

И да ли су ласте летеле,

И да ли се пчела

Радовала сунашцу

Када си одлазио.

 

Али још чувам гранчицу

Коју си ми поклонио.

 

 

 

Вишни, вишни бели

 

 

Вишните цъфтяха,

а ти стоеше под цветовете

като унесен.

И тананикаше:

– Вишни,

вишни бели,

от своите цветове

на моята мила

рокля ушийте…

 

Когато те последвах,

когато и аз запях,

слънцето беше в очите ти.

Пламтеше:

– Вишни,

вишни бели,

от своите цветове

за любимото ми момиче

риза изтъчете…

 

Тогава се хванахме за ръце

и се затичахме.

Тичахме през вишневата градина.

Унесени:

– Вишни,

вишни бели,

цъфтете, веселете се,

цъфтете…

 

Не знам само

защо се не сещам

дали са вишни цъфтели,

дали са лястовици летели

и дали пчелите

се радваха на слънчицето,

когато си тръгваше…

 

Но още пазя клончето,

което ми подари.

 

Превод от сръбски: Ани Стайкова – Иванова

 

(„Белоцветните вишни“, Казанльк 2013)